На випуск 1970 от Осма гимназия София
Първият ми стоп бе със Георги Ванев. Беше начало на лято 69, току що привършили даскала. В “Правото” до попа се сблъсках с Ванев, бегло се знаехме. Тръгвам за Пловдив, няма с кой. Бях спонтанен , както винаги и след час бяхме на Ботевградското шосе. Георги бе опитен в стопа. Ръката му показваше уверено посоката, пръстите на ръката сочеха, че можем да пътуваме двама, а може и по един. Обикновено я свиваше в лакътя, щом колитe профучаваха покрай нас. Благословията му съм я забравил, доста цветуща беше.
Георги Ванев бе интересно момче. Каза ми, докато висяхме на шосето две-три свои стихотворения, бяха доста добри. Той ходеше с Антоанета Олева от техния клас. Осма гимназия имаше безброй паралелки, май до “Л” . Олева бе много балансирано момиче, живееше около площад ”Йорданка Николова”. Там тогава тръгваше малкото трамвайче за Семинарията. Веднъж се връщахме заедно от училище за в къщи. Изпратих я до тях, после до хотел “Хемус“ не ми бе далеч. “Милин камък“ бе улица бижу тогава. Ти нали ходиш с едно много нежно момиче с кафяви очи от “И “ клас , ме попита тя. Как го е разбрала в голямата тарапана от ученици, изненада ме с наблюдателността си.
Есента бяхме заформили една компания, съвсем случайно. Момичетата бяха от нейния клас. Тя, Анна-Жени, моят приятел Хари си падаше по нея, стърчеше една глава над него, бяха голяма двойка. Бяха и двете хубавици на гимназията, Красимира Цветкова и малката Краси. Цветкова яко движеше с Ашо Тодоров, сина на Станко, втория след вожда. Да оставим настрана факта, че Новата 70 година цялата осма гимназия се бе изсипала на улица “ Оборище.” Към един и половина двете Красимири кацнаха у Хари да доизкарат празника с нас, ние не се подведохме с тълпата. Всички са пияни и драйфат навсякъде, през смях ни казаха те.
Та в тази компания от момчетата бяхме аз, Хари и Стефан-чадото. И неговият баща бе из върховете. Сутрин се изреждахме да си правим дневен терен по къщите на бутилка вино- преди училище. Може това да ни е стимулирало, всички бяхме “ върха” като ученици. Само дето попушвахме, веднаж минах бързайки за час след пушкома покрай директорката. Казваше се Вачкова - учителка по литература и жена на главния прокурор на България. Беше много разбрана и готина. Любо, поне мини на по- качествени цигари, ужасно смърдиш. Че как да е иначе - “ Мелника” ухаеше отвратително.
Та да си дойдем на думата. С Ванев пристигнахме в Пловдив и веднага на лятната тераса на Тримонциум, пихме водка с половин люта чушка в чашата. Бе много изискано, за разлика от спането в една малка кухничка при негови познати.
Георги Ванев бе интересно момче. Каза ми, докато висяхме на шосето две-три свои стихотворения, бяха доста добри. Той ходеше с Антоанета Олева от техния клас. Осма гимназия имаше безброй паралелки, май до “Л” . Олева бе много балансирано момиче, живееше около площад ”Йорданка Николова”. Там тогава тръгваше малкото трамвайче за Семинарията. Веднъж се връщахме заедно от училище за в къщи. Изпратих я до тях, после до хотел “Хемус“ не ми бе далеч. “Милин камък“ бе улица бижу тогава. Ти нали ходиш с едно много нежно момиче с кафяви очи от “И “ клас , ме попита тя. Как го е разбрала в голямата тарапана от ученици, изненада ме с наблюдателността си.
Есента бяхме заформили една компания, съвсем случайно. Момичетата бяха от нейния клас. Тя, Анна-Жени, моят приятел Хари си падаше по нея, стърчеше една глава над него, бяха голяма двойка. Бяха и двете хубавици на гимназията, Красимира Цветкова и малката Краси. Цветкова яко движеше с Ашо Тодоров, сина на Станко, втория след вожда. Да оставим настрана факта, че Новата 70 година цялата осма гимназия се бе изсипала на улица “ Оборище.” Към един и половина двете Красимири кацнаха у Хари да доизкарат празника с нас, ние не се подведохме с тълпата. Всички са пияни и драйфат навсякъде, през смях ни казаха те.
Та в тази компания от момчетата бяхме аз, Хари и Стефан-чадото. И неговият баща бе из върховете. Сутрин се изреждахме да си правим дневен терен по къщите на бутилка вино- преди училище. Може това да ни е стимулирало, всички бяхме “ върха” като ученици. Само дето попушвахме, веднаж минах бързайки за час след пушкома покрай директорката. Казваше се Вачкова - учителка по литература и жена на главния прокурор на България. Беше много разбрана и готина. Любо, поне мини на по- качествени цигари, ужасно смърдиш. Че как да е иначе - “ Мелника” ухаеше отвратително.
Та да си дойдем на думата. С Ванев пристигнахме в Пловдив и веднага на лятната тераса на Тримонциум, пихме водка с половин люта чушка в чашата. Бе много изискано, за разлика от спането в една малка кухничка при негови познати.
Така дадох началото на мойте стопове.
След месец с Хари заминахме за Велико Търново.
По- безмислено пътуване не съм правил. Тръгнахме с една палатка, аз я бях осигурил.За сигурност. Някъде по средата на пътя вече разглеждахме поляните наоколо, ще нощуваме навън , си мислехме. Извадихме късмет , един вятър ни одуха на каросерията на една газка. Така по тъмно бяхме в Търново. Парите ни обаче бяха намалели. Витиня бяхме превалили с една Варшава, баща и малкия му син. На някакъв разклон ни стовари и ни поиска за бензин. Спомням си, че му дадохме 4 лева, много за онова време, бензина си го бе избил отвсякъде. Така че след като хапнахме в една кръчма в центъра се запътихме към гарата. Дремахме цяла нощ във влака, пристигнахме в София сутринта и аз отидох да си взема заплатата . Бях работил около двадесет дни като бояджия. Толкова дни бяха нужни на бригадира да се престраши да ме напъти културно за в къщи, явно стопа ми се отдаваше повече от четката с боя. Взех не лоши пари, бяхме във ваканция. Същия ден ме срещна Нелата от нашия клас. Тя бе голяма симпатяга, с най- късата пола от гимназията, а и имаше защо. Така хубаво ми завидя, че ми се дощя да я черпя някоя паста около кафе “Бразилия”, на Витошка. Там живееше тя , но не се престраших.
След месец с Хари заминахме за Велико Търново.
По- безмислено пътуване не съм правил. Тръгнахме с една палатка, аз я бях осигурил.За сигурност. Някъде по средата на пътя вече разглеждахме поляните наоколо, ще нощуваме навън , си мислехме. Извадихме късмет , един вятър ни одуха на каросерията на една газка. Така по тъмно бяхме в Търново. Парите ни обаче бяха намалели. Витиня бяхме превалили с една Варшава, баща и малкия му син. На някакъв разклон ни стовари и ни поиска за бензин. Спомням си, че му дадохме 4 лева, много за онова време, бензина си го бе избил отвсякъде. Така че след като хапнахме в една кръчма в центъра се запътихме към гарата. Дремахме цяла нощ във влака, пристигнахме в София сутринта и аз отидох да си взема заплатата . Бях работил около двадесет дни като бояджия. Толкова дни бяха нужни на бригадира да се престраши да ме напъти културно за в къщи, явно стопа ми се отдаваше повече от четката с боя. Взех не лоши пари, бяхме във ваканция. Същия ден ме срещна Нелата от нашия клас. Тя бе голяма симпатяга, с най- късата пола от гимназията, а и имаше защо. Така хубаво ми завидя, че ми се дощя да я черпя някоя паста около кафе “Бразилия”, на Витошка. Там живееше тя , но не се престраших.
Най –голямата емоция в стопа бе на другата година. Вече завършвахме гимназия. За първи май десетина човека , преди всичко от нашия “ И “ клас се дигнахме за Търново. Пътувахме срещу първи май с влака , на гарата валя сняг на най- големите парцали, които съм виждал. В купето Емо Манев дънеше китарата, псуваше на всяка втора дума, “ копеле, ще си изкараме много гот” . Думата копеле не слизаше от устата му.
В Търново кацнахме сутринта в хотел Янтра, голям зор бе да ни настанят.Нямахме резервация. Втората вечер спахме в един апартамент, сега офисът на фирмата в която работя е на тридесет метра от него. Не го помня къде беше точно, освен че бе на партера.
От цялото прекарване вечерите бяха най- свежото нещо от уикенда. Първо “Света гора,” елитен ресторант за онова време. Сега е развалина. На хълма се качихме с Арсения, останалите се натовариха на такси. Изпуснаха много, хълмът е чудесен и сега. Ние пък из- тървахме местата около масата, снимката показва цялата група. Емо Манев, Красимир Марков, после Косьо, бе си довел маце. Веско Харизанов на първа линия, Кинчето и Гришата, Бижара със Гого артиста, разбира се. Тогава той се снимаше във филма “ Сбогом приятели” и бе много важен. На предна линия Нелата, с къса пола както винаги. Ние с Арса сме седнали зад едната страна, не ни пукаше обаче. На снимката го няма само Валентин Василев, той имаше род в Търново и бе закъснял.
Другата вечер в бара на хотел “ Етър “ профукахме всичките пари. Щяха да ни прибират двама татковци на някои от нас с две коли до София.
Бе неделя. Групата се сбогуваше , трябваше в понеделник да бъдем на даскал. Нещата за мен обаче се развиха другояче. Нямаше място в колата за един от нас, която дойде да ни вземе. Аз се жертвах, дадоха ми около лев, колкото струваше автобусния билет до селото, където бе другата кола. После щеше да е лесно.
В Търново кацнахме сутринта в хотел Янтра, голям зор бе да ни настанят.Нямахме резервация. Втората вечер спахме в един апартамент, сега офисът на фирмата в която работя е на тридесет метра от него. Не го помня къде беше точно, освен че бе на партера.
От цялото прекарване вечерите бяха най- свежото нещо от уикенда. Първо “Света гора,” елитен ресторант за онова време. Сега е развалина. На хълма се качихме с Арсения, останалите се натовариха на такси. Изпуснаха много, хълмът е чудесен и сега. Ние пък из- тървахме местата около масата, снимката показва цялата група. Емо Манев, Красимир Марков, после Косьо, бе си довел маце. Веско Харизанов на първа линия, Кинчето и Гришата, Бижара със Гого артиста, разбира се. Тогава той се снимаше във филма “ Сбогом приятели” и бе много важен. На предна линия Нелата, с къса пола както винаги. Ние с Арса сме седнали зад едната страна, не ни пукаше обаче. На снимката го няма само Валентин Василев, той имаше род в Търново и бе закъснял.
Другата вечер в бара на хотел “ Етър “ профукахме всичките пари. Щяха да ни прибират двама татковци на някои от нас с две коли до София.
Бе неделя. Групата се сбогуваше , трябваше в понеделник да бъдем на даскал. Нещата за мен обаче се развиха другояче. Нямаше място в колата за един от нас, която дойде да ни вземе. Аз се жертвах, дадоха ми около лев, колкото струваше автобусния билет до селото, където бе другата кола. После щеше да е лесно.
Рейсът бе препълен, шофьорът не ме качи и аз останах в Търново с един лев, вече гладът ме гонеше яко. Мислих не повече от пет минути. Посоката бе Габрово, от там спасителния с роднините Казанлък. Вървял съм доста , около двадесет километра , вече ми стана ясно , че са ме изоставили. Знаеха, че нямам пари, но групата е по- силна от един, ще се оправи са си мислили.
Около четири часа след като тръгнах извадих късмет, стопът потръгна. В Габрово на автогарата бях около шест часа, свечеряваше се. Рейсът тръгваше в седем за Казанлък, но на сутринта. Бях съкрушен. Опитах се безуспешно да си продам скапания часовник. После пак на шосето. Този път чаках не повече от пет минути. Едно семейство със шкодичка ме взе. Бяха прали черги на “ Етъра”. Идваше ми да ги разцелувам.
В Казанлък си взех билет за Черганово- стотинки беше. После останалото за сандвич и лимонада, бях вече по- добре. След час вечерях при баба ми най-сладката манджа . Това е маслини с пресен лук. Чудесна е.
Та от тогава мойто прибиране от Търново до София нещо трудно става, така двадесет и пет години съм болярин. Май че вече съм по-малко софиянец, отколкото търновец.
Десетина дни преди казармата , началото на септември същата година заминах за морето. На автостоп и сам . Бях вече с немалък опит , а и сам е по- лесно. Хари ме извика на "Дружба" , чудесно ще е , оптимист както винаги . Имах тридесет лева в джоба , на Ботевградското ме качи след доста чакане камион за Пловдив . Какво пък , вместо при Хари ще отида в Созопол , Митко и тайфата от Лозенец бяха там. Бебо, Владо Томалевски и сестра му , цялата улица “ Елин Пелин “ се бе изселила на късно море. Тогава септември не бе толкова популярен , това му харесвахме на сезона . Спокойствието.
Още в началото на пътуването обаче този тип , дето въртеше геврека ме накара да съм нащрек . Спря на някаква малко площадче и накупи шоколод “ Крава “ и банички за цяла рота. Този не е със всичкия си , веднага му разбрах намеренията . При все , че и сега не са ми ясни как стоят нещата , а и не искам да ми се изяснят . Като не проби с покупките предложи да си наберем сини сливи от някаква градина до пътя . Аз му креснах не ща ти сливите и той малко се вразуми . Беше чак до Бургас , аз го излъгах , че съм решил да остана в Пловдив .Така се отървах от мазната му физиономия . Малко ме бе шубе , но с това приключи .
Около четири часа след като тръгнах извадих късмет, стопът потръгна. В Габрово на автогарата бях около шест часа, свечеряваше се. Рейсът тръгваше в седем за Казанлък, но на сутринта. Бях съкрушен. Опитах се безуспешно да си продам скапания часовник. После пак на шосето. Този път чаках не повече от пет минути. Едно семейство със шкодичка ме взе. Бяха прали черги на “ Етъра”. Идваше ми да ги разцелувам.
В Казанлък си взех билет за Черганово- стотинки беше. После останалото за сандвич и лимонада, бях вече по- добре. След час вечерях при баба ми най-сладката манджа . Това е маслини с пресен лук. Чудесна е.
Та от тогава мойто прибиране от Търново до София нещо трудно става, така двадесет и пет години съм болярин. Май че вече съм по-малко софиянец, отколкото търновец.
Десетина дни преди казармата , началото на септември същата година заминах за морето. На автостоп и сам . Бях вече с немалък опит , а и сам е по- лесно. Хари ме извика на "Дружба" , чудесно ще е , оптимист както винаги . Имах тридесет лева в джоба , на Ботевградското ме качи след доста чакане камион за Пловдив . Какво пък , вместо при Хари ще отида в Созопол , Митко и тайфата от Лозенец бяха там. Бебо, Владо Томалевски и сестра му , цялата улица “ Елин Пелин “ се бе изселила на късно море. Тогава септември не бе толкова популярен , това му харесвахме на сезона . Спокойствието.
Още в началото на пътуването обаче този тип , дето въртеше геврека ме накара да съм нащрек . Спря на някаква малко площадче и накупи шоколод “ Крава “ и банички за цяла рота. Този не е със всичкия си , веднага му разбрах намеренията . При все , че и сега не са ми ясни как стоят нещата , а и не искам да ми се изяснят . Като не проби с покупките предложи да си наберем сини сливи от някаква градина до пътя . Аз му креснах не ща ти сливите и той малко се вразуми . Беше чак до Бургас , аз го излъгах , че съм решил да остана в Пловдив .Така се отървах от мазната му физиономия . Малко ме бе шубе , но с това приключи .
После замръкнах в Карнобат . Трябваше да спя в хотел . На сутринта една линейка стопирах до Бургас , още тайфата реанимираше в палатки на Харманите , когато ги събудих.
Созопол е готино място , но Хари е по- готин и на другата сутрин поех за Варна . Сега с нищо не си спомням това пътуване , значи е било перфектно.
Хари бе с майка си на почивна станция , аз се установих в лозята на Виница в една вила , не бе проблем разстоянието до плажа за мен. Цялата почивка изкарахме в бар “Каменното цвете “. Музиката на Криданс бе на висота там , ромът сруваше стотинки . Компанията бързо набъбна . Не липсваха и гаджета. Около Хари си е винаги така. И така дойде време да се прибирам . Бях си оставил няколко лева за влака до София . Нямаш проблеми със стопа , ми каза Хари . Първо превърнахме влаковия билет в ром . После той взе още десетина лева от майка си за мен , които също профукахме.
Созопол е готино място , но Хари е по- готин и на другата сутрин поех за Варна . Сега с нищо не си спомням това пътуване , значи е било перфектно.
Хари бе с майка си на почивна станция , аз се установих в лозята на Виница в една вила , не бе проблем разстоянието до плажа за мен. Цялата почивка изкарахме в бар “Каменното цвете “. Музиката на Криданс бе на висота там , ромът сруваше стотинки . Компанията бързо набъбна . Не липсваха и гаджета. Около Хари си е винаги така. И така дойде време да се прибирам . Бях си оставил няколко лева за влака до София . Нямаш проблеми със стопа , ми каза Хари . Първо превърнахме влаковия билет в ром . После той взе още десетина лева от майка си за мен , които също профукахме.
На сутринта тръгнах пак само със стотинки в джоба . Стопът ме изкара до Плевен .Това ми бе достатъчно. Целият път взех наведнъж, хласкайки главата си в таблото на вартбурга, с който се влачех цял ден . Толкова ми се спеше след дългата нощ, в която се редуваха рома с ритмите на рока. Моят приятел от осма гимназия, математика Зари бе от Плевен. След като си отпочинах ми купи билет за влака и така на 15 септември влязах в Спортната школа. Сигурен съм, че ако там имаше дисциплина “ Стоп “ нямаше да има по-добър от мен .
No comments:
Post a Comment